26 abr 2012, 22:49

Въпроси

  Poesía
614 0 0

Аз питам тишината

и всички вас, самотници.

Къде остана топлината

на моите разковници?

 

Посипвам пътищата с косите си,

безбройните въпроси в тях ги вплитам.

Къде останаха най-верните и най-добрите?

Приятели - които ги наричам...

 

Сърцето ми се свива, свива,

но болката не може да изчезне.

Къде сте... ехото разбива

въпроса ми на хиляди парчета.

 

Събирам ги и пак ги хвърлям,

с плач душата си изливам,

с цветя на обич пътя си засявам,

а после необрани ги намирам.

 

Накрая падам от умора,

оставяйки кървящи дири,

сама не мога да се боря

срещу човешкото безсилие.

 

                                                              1992г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...