26.04.2012 г., 22:49

Въпроси

608 0 0

Аз питам тишината

и всички вас, самотници.

Къде остана топлината

на моите разковници?

 

Посипвам пътищата с косите си,

безбройните въпроси в тях ги вплитам.

Къде останаха най-верните и най-добрите?

Приятели - които ги наричам...

 

Сърцето ми се свива, свива,

но болката не може да изчезне.

Къде сте... ехото разбива

въпроса ми на хиляди парчета.

 

Събирам ги и пак ги хвърлям,

с плач душата си изливам,

с цветя на обич пътя си засявам,

а после необрани ги намирам.

 

Накрая падам от умора,

оставяйки кървящи дири,

сама не мога да се боря

срещу човешкото безсилие.

 

                                                              1992г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...