Въпроси
Аз питам тишината
и всички вас, самотници.
Къде остана топлината
на моите разковници?
Посипвам пътищата с косите си,
безбройните въпроси в тях ги вплитам.
Къде останаха най-верните и най-добрите?
Приятели - които ги наричам...
Сърцето ми се свива, свива,
но болката не може да изчезне.
Къде сте... ехото разбива
въпроса ми на хиляди парчета.
Събирам ги и пак ги хвърлям,
с плач душата си изливам,
с цветя на обич пътя си засявам,
а после необрани ги намирам.
Накрая падам от умора,
оставяйки кървящи дири,
сама не мога да се боря
срещу човешкото безсилие.
1992г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Димитрова Всички права запазени