26 апр. 2012 г., 22:49

Въпроси

611 0 0

Аз питам тишината

и всички вас, самотници.

Къде остана топлината

на моите разковници?

 

Посипвам пътищата с косите си,

безбройните въпроси в тях ги вплитам.

Къде останаха най-верните и най-добрите?

Приятели - които ги наричам...

 

Сърцето ми се свива, свива,

но болката не може да изчезне.

Къде сте... ехото разбива

въпроса ми на хиляди парчета.

 

Събирам ги и пак ги хвърлям,

с плач душата си изливам,

с цветя на обич пътя си засявам,

а после необрани ги намирам.

 

Накрая падам от умора,

оставяйки кървящи дири,

сама не мога да се боря

срещу човешкото безсилие.

 

                                                              1992г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...