Apr 26, 2012, 10:49 PM

Въпроси

  Poetry
607 0 0

Аз питам тишината

и всички вас, самотници.

Къде остана топлината

на моите разковници?

 

Посипвам пътищата с косите си,

безбройните въпроси в тях ги вплитам.

Къде останаха най-верните и най-добрите?

Приятели - които ги наричам...

 

Сърцето ми се свива, свива,

но болката не може да изчезне.

Къде сте... ехото разбива

въпроса ми на хиляди парчета.

 

Събирам ги и пак ги хвърлям,

с плач душата си изливам,

с цветя на обич пътя си засявам,

а после необрани ги намирам.

 

Накрая падам от умора,

оставяйки кървящи дири,

сама не мога да се боря

срещу човешкото безсилие.

 

                                                              1992г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...