Аз питам тишината

и всички вас, самотници.

Къде остана топлината

на моите разковници?

Посипвам пътищата с косите си,

безбройните въпроси в тях ги вплитам.

Къде останаха най-верните и най-добрите?

Приятели - които ги наричам...

Сърцето ми се свива, свива,

но болката не може да изчезне.

Къде сте... ехото разбива

въпроса ми на хиляди парчета.

Събирам ги и пак ги хвърлям,

с плач душата си изливам,

с цветя на обич пътя си засявам,

а после необрани ги намирам.

Накрая падам от умора,

оставяйки кървящи дири,

сама не мога да се боря

срещу човешкото безсилие.

                                                              1992г.