17 may 2007, 21:29

Въпроси и отговори

  Poesía
632 0 1

Питат ме защо съм нещастна
защо не спирам да плача
защо не съм прекрасна
и защо само се влача...


защо не мога да тичам
трудностите защо не минавам
защо от всичко се отричам
и никой вече не признавам


защото вътре ме боли
защото сълзите не спират
защото душата ми крещи
че мечтите бавно УМИРАТ

защото всичко беше красиво
защото розите бяха червени
сега всичко в тъга е унило
и розите в самота са пленени


защото приятели имаше
сега всички от мен бягат
защото ти в любов се вричаше
а сега думите се изпаряват


в лъжа всичко се превърна
и мен в себе си затвори
сега няма кой да прегърна
това няма кой да го оспори

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Няма значение Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих!
    Но пред теб е цял един живот!
    Усмхни се, миличка!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...