Питат ме защо съм нещастна
защо не спирам да плача
защо не съм прекрасна
и защо само се влача...

защо не мога да тичам
трудностите защо не минавам
защо от всичко се отричам
и никой вече не признавам

защото вътре ме боли
защото сълзите не спират
защото душата ми крещи
че мечтите бавно УМИРАТ

защото всичко беше красиво
защото розите бяха червени
сега всичко в тъга е унило
и розите в самота са пленени

защото приятели имаше
сега всички от мен бягат
защото ти в любов се вричаше
а сега думите се изпаряват

в лъжа всичко се превърна
и мен в себе си затвори
сега няма кой да прегърна
това няма кой да го оспори