Човек се ражда, съществува
Да търси и намира той
Това, което го вълнува
В движение, а не в покой.
Напред, с годините, развива
Способности и собствен стил,
Оценя в радостта си жива
Каквото с труд е сътворил.
След време, в час на равносметка,
На себе си единствен властелин,
Прахта ще поизтупа с четка
От бляновете в тайния си скрин.
Тревожен, сам ще се запита
Доколко в помислите е успял,
Дали живота до насита
Е пил и чувства ли се помъдрял.
© Динко Todos los derechos reservados