13 may 2015, 22:21

Въпроси по някое време

726 0 0

 

Човек се ражда, съществува

Да търси и намира той

Това, което го вълнува

В движение, а не в покой.

 

Напред, с годините, развива

Способности и собствен стил,

Оценя в радостта си жива

Каквото с труд е сътворил.

 

След време, в час на равносметка,

На себе си единствен властелин,

Прахта ще поизтупа с четка

От бляновете в тайния си скрин.

 

Тревожен, сам ще се запита

Доколко в помислите е успял,

Дали живота до насита

Е пил и чувства ли се помъдрял.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Динко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...