13.05.2015 г., 22:21

Въпроси по някое време

722 0 0

 

Човек се ражда, съществува

Да търси и намира той

Това, което го вълнува

В движение, а не в покой.

 

Напред, с годините, развива

Способности и собствен стил,

Оценя в радостта си жива

Каквото с труд е сътворил.

 

След време, в час на равносметка,

На себе си единствен властелин,

Прахта ще поизтупа с четка

От бляновете в тайния си скрин.

 

Тревожен, сам ще се запита

Доколко в помислите е успял,

Дали живота до насита

Е пил и чувства ли се помъдрял.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Динко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...