13 мая 2015 г., 22:21

Въпроси по някое време

731 0 0

 

Човек се ражда, съществува

Да търси и намира той

Това, което го вълнува

В движение, а не в покой.

 

Напред, с годините, развива

Способности и собствен стил,

Оценя в радостта си жива

Каквото с труд е сътворил.

 

След време, в час на равносметка,

На себе си единствен властелин,

Прахта ще поизтупа с четка

От бляновете в тайния си скрин.

 

Тревожен, сам ще се запита

Доколко в помислите е успял,

Дали живота до насита

Е пил и чувства ли се помъдрял.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Динко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...