13 мая 2015 г., 22:21

Въпроси по някое време

724 0 0

 

Човек се ражда, съществува

Да търси и намира той

Това, което го вълнува

В движение, а не в покой.

 

Напред, с годините, развива

Способности и собствен стил,

Оценя в радостта си жива

Каквото с труд е сътворил.

 

След време, в час на равносметка,

На себе си единствен властелин,

Прахта ще поизтупа с четка

От бляновете в тайния си скрин.

 

Тревожен, сам ще се запита

Доколко в помислите е успял,

Дали живота до насита

Е пил и чувства ли се помъдрял.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Динко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...