Човек се ражда, съществува

Да търси и намира той

Това, което го вълнува

В движение, а не в покой.

Напред, с годините, развива

Способности и собствен стил,

Оценя в радостта си жива

Каквото с труд е сътворил.

След време, в час на равносметка,

На себе си единствен властелин,

Прахта ще поизтупа с четка

От бляновете в тайния си скрин.

Тревожен, сам ще се запита

Доколко в помислите е успял,

Дали живота до насита

Е пил и чувства ли се помъдрял.