Дали да се откажа от мечтите си 

със тебе да споделям дните си?

Дали безмилостно към нас ще бъде времето,

че най-безценния ни дар да вземе то?

Дали ще мога да почувствам силните ти длани

как с пръсти ровят във косите мои разпиляни?

Дали ще видя някога в очите ти щастливи,

че аз за теб съм най-красива?

Ще мога ли да те даря със любовта, която трупах с дни?

Аз знам, че ти си толкоз силен, за да оцелееш,

защото ако някой друг докосне се до нея

под буйните ù пламъци ще се стопи.

Е, ще оставя капчица надежда,

че тази тънка нишка златна прежда,

която свързва нашите сърца

ще издържи да сбъдне отредената съдба.