Oct 9, 2013, 10:04 AM

Въпроси с мъничко надежда

  Poetry » Love
954 0 0

Дали да се откажа от мечтите си 

със тебе да споделям дните си?

Дали безмилостно към нас ще бъде времето,

че най-безценния ни дар да вземе то?

 

Дали ще мога да почувствам силните ти длани

как с пръсти ровят във косите мои разпиляни?

Дали ще видя някога в очите ти щастливи,

че аз за теб съм най-красива?

 

Ще мога ли да те даря със любовта, която трупах с дни?

Аз знам, че ти си толкоз силен, за да оцелееш,

защото ако някой друг докосне се до нея

под буйните ù пламъци ще се стопи.

 

Е, ще оставя капчица надежда,

че тази тънка нишка златна прежда,

която свързва нашите сърца

ще издържи да сбъдне отредената съдба.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...