22 jun 2020, 11:03

Въпросителна

  Poesía
832 10 20

Дали в света дойдох, за да живея

или пък този свят живее в мене?

И може ли тъгата да се смее

или смехът в тъгата ми немее?

 

Дали обичам страстно до полуда

или такава лудост е обичане?

Да съм добра ли е вълшебно чудо

или Добро е чудото за вричане?

 

Дали душата ми за мен е къща

или домът ми къща е за нея?

Сърцето към живота си ли връщам

или то бие, аз за да живея?

 

Дали умът ми води важна битка

или е лична битката ми с него?

Дали родих се, чувства да опитам

или съм роб на собственото его?

 

Дали отричам лошата си същност

или жена греховна съм във нея?

Дали от страх аз мислите завръщам

или със тях се уча да копнея?

 

Дали за вас съм мъничка вселена

от някакво космично общо цяло?

Или Вселената живее в мене

и свети мирна в младото ми тяло?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...