12 jun 2017, 1:27

Въпросителни отговори

1.5K 0 8

 

Защо ли времето не плаче

от паузите на съня.

В релефните очи на здрача

умира паметно звезда.

 

Защо ли вятърът въздиша

по вените на късен път.

Цветът на слънчевата вишна

закичен е в моминска гръд.

 

Къде ли е изгубен ключа

от слънцето преди дъжда.

Ръцете на деня се случват

в предпролетната си тъга.

 

Очите на нощта предлагат

лирични строфи – за мезе.

А дните тихо се надяват –

не е ли време за розè?

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дочка, Лора, Мариан, драго ми бе да наминете
  • Време е и за двете! Поздравления, Геновева!
  • Каква ти пародия!
    Това си е жив романс!
    Много много добър стих!
  • Да време е. И чашата е пълна.
    (Луната също).Римите са карти
    по масата на спомена разпръснати.
    Поезията е като хазарта
    Захапе ли. Не пуска. И не втръсва

    Харесах! Поздравления!
  • Маргарита, Стойчо, Силвия, благодаря ви, че се отбихте! Рада, и на теб благодаря за предложението, ще помисля върху него.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...