Въпросителни отговори
Защо ли времето не плаче
от паузите на съня.
В релефните очи на здрача
умира паметно звезда.
Защо ли вятърът въздиша
по вените на късен път.
Цветът на слънчевата вишна
закичен е в моминска гръд.
Къде ли е изгубен ключа
от слънцето преди дъжда.
Ръцете на деня се случват
в предпролетната си тъга.
Очите на нощта предлагат
лирични строфи – за мезе.
А дните тихо се надяват –
не е ли време за розè?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
