Въпросително

22 abr 2008, 10:59

Poesía

667 0 2

Седя, затворена в солницата,

солта е прах от изпарени сълзи,

кълват ме настървено птиците,

със човки - моите въпроси...

Сега решавам да напиша

най-откровеното признание,

че в мен на самота мирише,

една игра на наказания.

Седя, затворена в солницата

от дълги, дълги дни -

и колко са високо белите стени,

обрекли ме на птиците!!!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Kailaka (Елена)

2008-04-22T13:43:02+03:00

Излизай по-бързо оттам! Чакам нещо ведро! Поздрав!
ria (Гергана Иванова)

2008-04-22T12:01:36+03:00

Свободният дух не може да стои дълго затворен в солницата. Скоро ще изригнеш от там право към небето...