22 апр. 2008 г., 10:59
Седя, затворена в солницата,
солта е прах от изпарени сълзи,
кълват ме настървено птиците,
със човки - моите въпроси...
Сега решавам да напиша
най-откровеното признание,
че в мен на самота мирише,
една игра на наказания.
Седя, затворена в солницата
от дълги, дълги дни -
и колко са високо белите стени,
обрекли ме на птиците!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация