Darq (Мария Георгиева)
9 13
22 апр. 2008 г., 10:59

Въпросително 

  Поэзия
666 0 2

Седя, затворена в солницата,

солта е прах от изпарени сълзи,

кълват ме настървено птиците,

със човки - моите въпроси...

Сега решавам да напиша

най-откровеното признание,

че в мен на самота мирише,

една игра на наказания.

Седя, затворена в солницата

от дълги, дълги дни -

и колко са високо белите стени,

обрекли ме на птиците!!!

© Мария Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Излизай по-бързо оттам! Чакам нещо ведро! Поздрав!
  • Свободният дух не може да стои дълго затворен в солницата. Скоро ще изригнеш от там право към небето...
Предложения
: ??:??