Седя, затворена в солницата,
солта е прах от изпарени сълзи,
кълват ме настървено птиците,
със човки - моите въпроси...
Сега решавам да напиша
най-откровеното признание,
че в мен на самота мирише,
една игра на наказания.
Седя, затворена в солницата
от дълги, дълги дни -
и колко са високо белите стени,
обрекли ме на птиците!!!
© Мария Георгиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
