Самодива (Вики)
535 5960
28 jun 2019, 18:04

Върхове 

  Poesía » Otra
1380 5 6

Със стоманени клещи, върховете държат сиви облаци
и прилича небето на опушен, зловещ похлупак.
Зрее мрачно суров ураган. Висините отровени
с гръмотевичен тътен крещят, че ранени са пак.

Върховете държат – безкомпромисни, твърди пазители
(не случайно сравняват ги с воля и сила, и дух).
Щом високо стоиш, нямаш право да сипеш сълзливите
или гневни моменти от препълнен душевен търбух.

Много лесно било би, да излееш дъжда над невинните,
да стовариш стихията страшна над ниска глава,
но така слизаш пак на нивото предишно, равнинното
и започваш отново да търсиш свой път към върха.

Върховете мълчат, заплатили цената на времето.
Силни стражи, посока, за очи и сърца вечна стръв,
в памет каменна пазят и онази сълза, неродената,
и от тихо туптящите рани, по капчица кръв.

© Вики Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всеки Връх си има цената. Само онзи, който не е бил там, не знае.
    Високо си, Вики!
  • Трудно е да си връх...
    Дори да си вероятно подножие:
    мисли за оня дъх,
    когато и върхът е възможен!
    Поздравления,Вики!😃
  • Обичам такива стихове, поздравявам те, Вики!
  • Да, такова е на върховете. Много правдиво описано.
  • Интересни преходи и сравнения! Поздрав!
  • Наистина тайните на върховете са най-високите и най-строго пазени тайни, но без низините не бихме подозирали за височините. Изградила си от материала на пейзажността цяла философия, Вики. Приветствам!
Propuestas
: ??:??