Самодива (Вики)
535 5962
28.06.2019 г., 18:04 ч.

Върхове 

  Поезия » Друга
1385 5 6

Със стоманени клещи, върховете държат сиви облаци
и прилича небето на опушен, зловещ похлупак.
Зрее мрачно суров ураган. Висините отровени
с гръмотевичен тътен крещят, че ранени са пак.

Върховете държат – безкомпромисни, твърди пазители
(не случайно сравняват ги с воля и сила, и дух).
Щом високо стоиш, нямаш право да сипеш сълзливите
или гневни моменти от препълнен душевен търбух.

Много лесно било би, да излееш дъжда над невинните,
да стовариш стихията страшна над ниска глава,
но така слизаш пак на нивото предишно, равнинното
и започваш отново да търсиш свой път към върха.

Върховете мълчат, заплатили цената на времето.
Силни стражи, посока, за очи и сърца вечна стръв,
в памет каменна пазят и онази сълза, неродената,
и от тихо туптящите рани, по капчица кръв.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всеки Връх си има цената. Само онзи, който не е бил там, не знае.
    Високо си, Вики!
  • Трудно е да си връх...
    Дори да си вероятно подножие:
    мисли за оня дъх,
    когато и върхът е възможен!
    Поздравления,Вики!😃
  • Обичам такива стихове, поздравявам те, Вики!
  • Да, такова е на върховете. Много правдиво описано.
  • Интересни преходи и сравнения! Поздрав!
  • Наистина тайните на върховете са най-високите и най-строго пазени тайни, но без низините не бихме подозирали за височините. Изградила си от материала на пейзажността цяла философия, Вики. Приветствам!
Предложения
: ??:??