14 may 2018, 19:50

Върхове

  Poesía
386 1 3

Върховете се любят с
висините, спорят с облаци,
надпират ветрове. 
Самотни.
Скучаят горделиво.

Посрещат слънцето,
за да разпуснат тежка сянка
и подсетят низините,
колко са далеч.
Далеч са, изглеждат 
недостъпни, загадъчни 
спящи великани. 
Внушават цел с погубваща посока, подлъгват смелостта 
към саможервен култ. 
Високо се стига по стръмна
пътека, катери се  трудно, 
търпение, воля и болка. 
 

Върхът е гол, купчина камък

брулен от атмосферни несгоди.
Дом на орлите, разбунва духа,

магнит за непокорните сили.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво...
  • Благодаря за вниманието и хубавите думи, момчета!
    Когато изкачиш един връх, виждаш друг и винаги остава някой недостигнат. Прав си Виктор, че сме жадни за още и още.
    Feel, толкова си мил, че май е време да те водя на вечеря
  • Дом на орлите, разбунва духа,
    магнит за непокорните сили.
    Адреналин са висините. Жаден си за още и още. Преодоляване на себе си.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...