Върхове
Върховете се любят с
висините, спорят с облаци,
надпират ветрове.
Самотни.
Скучаят горделиво.
Посрещат слънцето,
за да разпуснат тежка сянка
и подсетят низините,
колко са далеч.
Далеч са, изглеждат
недостъпни, загадъчни
спящи великани.
Внушават цел с погубваща посока, подлъгват смелостта
към саможервен култ.
Високо се стига по стръмна
пътека, катери се трудно,
търпение, воля и болка.
Върхът е гол, купчина камък
брулен от атмосферни несгоди.
Дом на орлите, разбунва духа,
магнит за непокорните сили.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Misteria Vechna Всички права запазени
