MisteriaVechna (Misteria Vechna)
250 237
14 мая 2018 г., 19:50

Върхове 

  Поэзия
226 1 3

Върховете се любят с
висините, спорят с облаци,
надпират ветрове. 
Самотни.
Скучаят горделиво.

Посрещат слънцето,
за да разпуснат тежка сянка
и подсетят низините,
колко са далеч.
Далеч са, изглеждат 
недостъпни, загадъчни 
спящи великани. 
Внушават цел с погубваща посока, подлъгват смелостта 
към саможервен култ. 
Високо се стига по стръмна
пътека, катери се  трудно, 
търпение, воля и болка. 
 

Върхът е гол, купчина камък

брулен от атмосферни несгоди.
Дом на орлите, разбунва духа,

магнит за непокорните сили.

© Misteria Vechna Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво...
  • Благодаря за вниманието и хубавите думи, момчета!
    Когато изкачиш един връх, виждаш друг и винаги остава някой недостигнат. Прав си Виктор, че сме жадни за още и още.
    Feel, толкова си мил, че май е време да те водя на вечеря
  • Дом на орлите, разбунва духа,
    магнит за непокорните сили.
    Адреналин са висините. Жаден си за още и още. Преодоляване на себе си.
Предложения
: ??:??