5 jul 2017, 16:57

Върхови илюзии

  Poesía
619 0 0

 

Вървях нанякъде –
към връх голям,
по урви, скатове
и без пътеки,
пълзях дори... но де го?
Било не връх, а обръщало
за звездите по небето...
Едва сега разбрах –
кълбото е овално,
тръгнеш ли нагоре ти по него,
всъщност се връщаш към началото!
Затова тук ще поседна, 
ще позяпам
как се реят птиците
/пък може и крила да ми пораснат/,
тогаз ще скубна по перце
за алпинистите,
като мен
с върховете илюзорно сраснали...

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...