Вървях нанякъде –
към връх голям,
по урви, скатове
и без пътеки,
пълзях дори... но де го?
Било не връх, а обръщало
за звездите по небето...
Едва сега разбрах –
кълбото е овално,
тръгнеш ли нагоре ти по него,
всъщност се връщаш към началото!
Затова тук ще поседна, 
ще позяпам
как се реят птиците
/пък може и крила да ми пораснат/,
тогаз ще скубна по перце
за алпинистите,
като мен
с върховете илюзорно сраснали...