Вървях нанякъде –
към връх голям,
по урви, скатове
и без пътеки,
пълзях дори... но де го?
Било не връх, а обръщало
за звездите по небето...
Едва сега разбрах –
кълбото е овално,
тръгнеш ли нагоре ти по него,
всъщност се връщаш към началото!
Затова тук ще поседна,
ще позяпам
как се реят птиците
/пък може и крила да ми пораснат/,
тогаз ще скубна по перце
за алпинистите,
като мен
с върховете илюзорно сраснали...
© Валентин Василев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
