Върху стъпките към вратите ни
Облак залостил е слънцето,
а ключът е в дъжда.
Няма го. По косите и пръстите
вятърът сплита студа.
И завързва с дима от комините
песента за сивата гледка.
Палави точки имат осмините.
С тях почукват по книжната лодка.
Виж, събуждат се
неизречени съществителни.
Белотата се стели, на едри парцали
върху стъпките към вратите ни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
