Върнах си

Остави пак

сърцето в мене

да работи за дъжда. 

Чуй го как

самотно стене

и притихва във нощта. 

Бавно пълни

в планините

язовири и реки. 

С гръм и мълни

са сълзите

и навсякъде вали. 

Изтрих в небето

синия блясък. 

Свят, потънал в тъмнина. 

Във морето

няма пясък. 

С него ще се погреба.  

Нека помнят

и да знаят. 

Аз започнах гонката. 

Да ме гонят

и от Раят. 

Върнах си за болката.