Остави пак
сърцето в мене
да работи за дъжда.
Чуй го как
самотно стене
и притихва във нощта.
Бавно пълни
в планините
язовири и реки.
С гръм и мълни
са сълзите
и навсякъде вали.
Изтрих в небето
синия блясък.
Свят, потънал в тъмнина.
Във морето
няма пясък.
С него ще се погреба.
Нека помнят
и да знаят.
Аз започнах гонката.
Да ме гонят
и от Раят.
Върнах си за болката.
© Krischo All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
