Остави пак
сърцето в мене
да работи за дъжда.
Чуй го как
самотно стене
и притихва във нощта.
Бавно пълни
в планините
язовири и реки.
С гръм и мълни
са сълзите
и навсякъде вали.
Изтрих в небето
синия блясък.
Свят, потънал в тъмнина.
Във морето
няма пясък.
С него ще се погреба.
Нека помнят
и да знаят.
Аз започнах гонката.
Да ме гонят
и от Раят.
Върнах си за болката.
© Krischo All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
