Остави пак
сърцето в мене
да работи за дъжда.
Чуй го как
самотно стене
и притихва във нощта.
Бавно пълни
в планините
язовири и реки.
С гръм и мълни
са сълзите
и навсякъде вали.
Изтрих в небето
синия блясък.
Свят, потънал в тъмнина.
Във морето
няма пясък.
С него ще се погреба.
Нека помнят
и да знаят.
Аз започнах гонката.
Да ме гонят
и от Раят.
Върнах си за болката.
© Krischo All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
