27.04.2024 г., 9:01 ч.
Върнах си
Остави пак
сърцето в мене
да работи за дъжда.
Чуй го как
самотно стене
и притихва във нощта.
Бавно пълни
в планините
язовири и реки.
С гръм и мълни
са сълзите
и навсякъде вали.
Изтрих в небето
синия блясък.
Свят, потънал в тъмнина.
Във морето
няма пясък.
С него ще се погреба.
Нека помнят
и да знаят.
Аз започнах гонката.
Да ме гонят
и от Раят.
Върнах си за болката.
© Krischo Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
