27.04.2024 г., 9:01

Върнах си

1.4K 0 0

Остави пак

сърцето в мене

да работи за дъжда. 

Чуй го как

самотно стене

и притихва във нощта. 

 

Бавно пълни

в планините

язовири и реки. 

С гръм и мълни

са сълзите

и навсякъде вали. 

 

Изтрих в небето

синия блясък. 

Свят, потънал в тъмнина. 

Във морето

няма пясък. 

С него ще се погреба.  

 

Нека помнят

и да знаят. 

Аз започнах гонката. 

Да ме гонят

и от Раят. 

Върнах си за болката. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Krischo Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...