27.04.2024 г., 9:01

Върнах си

1.4K 0 0

Остави пак

сърцето в мене

да работи за дъжда. 

Чуй го как

самотно стене

и притихва във нощта. 

 

Бавно пълни

в планините

язовири и реки. 

С гръм и мълни

са сълзите

и навсякъде вали. 

 

Изтрих в небето

синия блясък. 

Свят, потънал в тъмнина. 

Във морето

няма пясък. 

С него ще се погреба.  

 

Нека помнят

и да знаят. 

Аз започнах гонката. 

Да ме гонят

и от Раят. 

Върнах си за болката. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Krischo Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....