27.04.2024 г., 9:01

Върнах си

1.5K 0 0

Остави пак

сърцето в мене

да работи за дъжда. 

Чуй го как

самотно стене

и притихва във нощта. 

 

Бавно пълни

в планините

язовири и реки. 

С гръм и мълни

са сълзите

и навсякъде вали. 

 

Изтрих в небето

синия блясък. 

Свят, потънал в тъмнина. 

Във морето

няма пясък. 

С него ще се погреба.  

 

Нека помнят

и да знаят. 

Аз започнах гонката. 

Да ме гонят

и от Раят. 

Върнах си за болката. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Krischo Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...