14 oct 2005, 2:13

Върни ми Живота

  Poesía
1.1K 0 1
             Не искам да живея този живот,
                                   който ми даде,
             изпълнен с любов и коварство,
             не умея от зли погледи да се крия,
             от ударите на съдбата
                        искам да избягам.
             Тежи ми тази любов,
                   която нося в сърцето,
              искам пламъка в очите ми
                              да е угаснал,
              с ръце да спра да те докосвам.
              Искам си сърцето, 
                        предишното, ледено,
              което не чувстваше болката
              и тялото си искам безчувствено.
              Искам да спра да те обичам
              и погледа си искам - безразличния,
              уморих се от безсънни,
                                дълги нощи.
              Върни ми живота, който си имах,
              животът от който боли,
                  искам си МОЯТ ЖИВОТ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...