16 jul 2007, 10:01

Върни ми ключа

Poesía

1.2K 0 4

Върни ми ключа от сърцето ми.
Защото във него ти вече не си.
Върни ми очите, лицето ми,
всичко назад ми върни.

Върни ми и моята истина,
която ти дадох, когато ме обикна,
сега е момента - върни ми я,
че не те обичам вече - да свикна.

Върни ми, което ти дадох,
върни ми - което взема.
Върни ми, върни ми и страдай
за раните на моята душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Герджи (Гергана Миленова)

БРАВО!!!!!ПОЗДРАВИ!!!!!

2007-07-16T18:33:14+03:00
Романтик (Христо Костов)

Поздрави и добре дошла, Вероника!!!

2007-07-16T18:22:55+03:00
vanila_n (Виолета)

страхотно е!Много ми хареса!
за съжаление обаче,подозирам,че още владее мислите и сърцето ти,и насила искаш да го изхвърлиш от там...възхищавам се от смелостта ти да опиташ!

2007-07-16T15:14:36+03:00
Aneta_kz (Анета)

Нека си му останат за спомен, миличка!
А ти можеш и без това!
Поздрави и за този стих!

2007-07-16T10:09:31+03:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0