16 июл. 2007 г., 10:01

Върни ми ключа

1.2K 0 4
Върни ми ключа от сърцето ми.
Защото във него ти вече не си.
Върни ми очите, лицето ми,
всичко назад ми върни.

Върни ми и моята истина,
която ти дадох, когато ме обикна,
сега е момента - върни ми я,
че не те обичам вече - да свикна.

Върни ми, което ти дадох,
върни ми - което взема.
Върни ми, върни ми и страдай 
за раните на моята душа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Деянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • БРАВО!!!!!ПОЗДРАВИ!!!!!
  • Поздрави и добре дошла, Вероника!!!
  • страхотно е!Много ми хареса!
    за съжаление обаче,подозирам,че още владее мислите и сърцето ти,и насила искаш да го изхвърлиш от там...възхищавам се от смелостта ти да опиташ!
  • Нека си му останат за спомен, миличка!
    А ти можеш и без това!
    Поздрави и за този стих!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...