16.07.2007 г., 10:01

Върни ми ключа

1.2K 0 4
Върни ми ключа от сърцето ми.
Защото във него ти вече не си.
Върни ми очите, лицето ми,
всичко назад ми върни.

Върни ми и моята истина,
която ти дадох, когато ме обикна,
сега е момента - върни ми я,
че не те обичам вече - да свикна.

Върни ми, което ти дадох,
върни ми - което взема.
Върни ми, върни ми и страдай 
за раните на моята душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Деянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • БРАВО!!!!!ПОЗДРАВИ!!!!!
  • Поздрави и добре дошла, Вероника!!!
  • страхотно е!Много ми хареса!
    за съжаление обаче,подозирам,че още владее мислите и сърцето ти,и насила искаш да го изхвърлиш от там...възхищавам се от смелостта ти да опиташ!
  • Нека си му останат за спомен, миличка!
    А ти можеш и без това!
    Поздрави и за този стих!

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...