26 ago 2007, 0:35

Върни се 

  Poesía
2084 0 6

В душата ми вилнее буря,
очите ми са празен път.
А споменът е като въглен,
във който се таи света.


Обичах те и безнадеждно
все още те обичам - виж,
страстта ми е пропита с нежност,
макар и да се промениш.


Сърцето ми крещи: "Върни се,
обичай ме като преди
и щом животът има смисъл,
то този смисъл да си ти".

© Горяна Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??