26.08.2007 г., 0:35 ч.

Върни се 

  Поезия
2083 0 6

В душата ми вилнее буря,
очите ми са празен път.
А споменът е като въглен,
във който се таи света.


Обичах те и безнадеждно
все още те обичам - виж,
страстта ми е пропита с нежност,
макар и да се промениш.


Сърцето ми крещи: "Върни се,
обичай ме като преди
и щом животът има смисъл,
то този смисъл да си ти".

© Горяна Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??