26 авг. 2007 г., 00:35

Върни се 

  Поэзия
2081 0 6

В душата ми вилнее буря,
очите ми са празен път.
А споменът е като въглен,
във който се таи света.


Обичах те и безнадеждно
все още те обичам - виж,
страстта ми е пропита с нежност,
макар и да се промениш.


Сърцето ми крещи: "Върни се,
обичай ме като преди
и щом животът има смисъл,
то този смисъл да си ти".

© Горяна Панайотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??