11 dic 2013, 13:58

Върни се 

  Poesía » De amor
746 0 7

Не мога да заспя в такава нощ.

Небето черно и безлунно

се взира мълчаливо

в сълзите по лицето ми.

Не ме мъчи със самота.

Ела и влез безшумно

и докосни лицето ми с ръка.

Ще ти простя в мига,

забравих всичко,

искам само теб.

Изпълнената със любов душа прощава.

Ще те прегърна нежно и пленително,

с целувки огнени ще бродя по лицето ти

и няма да говорим изморително,

а само ще се сгуша до сърцето ти.

Ти просто влез и остани.

Звездите ще засветят във почуда

и музиката в мен ще зазвучи,

а аз от щастие ще бъда луда, луда.

Ела...

© Адриана Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Как хубаво умееш да казваш всичко.
  • Да, Сара, често ми се случва да прочета нещо, което сякаш е писано за мен или съм искала сама да напиша.
  • Всеки може да открие своята история във всеки един стих!
  • Благодаря, Василе! Поздрави и от мен!
  • Вълшебство... Поздрав!
  • Ee, аз пък съм си Септемврийче и това ми е любимият месец- златноесенен, абе с една дума- красота!
  • Всички сме минавали през различни настроения и състояния- радост, любов, самота, тъга Благодаря, Септемврийче!
Propuestas
: ??:??