Върни се
Не мога да заспя в такава нощ.
Небето черно и безлунно
се взира мълчаливо
в сълзите по лицето ми.
Не ме мъчи със самота.
Ела и влез безшумно
и докосни лицето ми с ръка.
Ще ти простя в мига,
забравих всичко,
искам само теб.
Изпълнената със любов душа прощава.
Ще те прегърна нежно и пленително,
с целувки огнени ще бродя по лицето ти
и няма да говорим изморително,
а само ще се сгуша до сърцето ти.
Ти просто влез и остани.
Звездите ще засветят във почуда
и музиката в мен ще зазвучи,
а аз от щастие ще бъда луда, луда.
Ела...
© Адриана Борисова All rights reserved.
