2 abr 2007, 2:36

Върни се и пак ме излъжи

  Poesía
1.3K 0 5
Мислех, че успях да избягам от миналото,
мислех, че спасих крехкия си свят,
мислех, че сглобих разбитите парченца,
мислех, че намерих онзи дълго търсен спасителен бряг.

Мислех, че сълзите са пресъхнали,
мислех, че виковете на мечтите са заглъхнали.
Мислех, че забравих твоето лице...
Мислех, че сърцето ми не обича вече
онова... другото... твоето сърце...

И така неочаквано... като пустинна буря...
заляха ме златистите пясъци на
предишните мечти...
потопих се в кафявия лазур на
онези "забравени" очи...
И пак неочаквано от други две
бликнаха "пресъхнали" сълзи...

И спомних си предишните целувки,
и спомних си топлината на твоите ръце...
И тихо сред празнота и мрак...
спомних си за твоите нежни лъжи,
и неистово исках лъгана да бъда пак...

Исках пак да си до мен...
исках те за миг...
отново с измамна светлина
да озарош моя ден...

Шептях в нощта...
Безмълвно крещях  сред
заглушаващата тишина...
Несъзнателно обричайки се на
ограбваща самота...

Заспивах сред кошмари...
с молитва към теб...
На сън шептях... молех те...
Върни се... изпълни отново мечтите ми...
Върни се... дори пак ме излъжи...
само за миг поспри...
и като преди, макар и измамно
да е, пак ме целуни...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не, за обич нямам сили да моля... Благодаря ти, Надя
  • Върни се... дори пак ме излъжи...
    само за миг поспри...
    и като преди, макар и измамно
    да е, пак ме целуни...
    !!! но не моли за обич, тя сама ще дойде, само Вярвай!
  • Тъжна си, Диана!!!
    Много хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Благодаря ти мила Таничка. Научих се вече да обичам без да очаквам нищо...
  • "Обичам те,защото искам да те обичам!"
    Любовта е вътре в теб мило момиче!
    Обичай,но не очаквай!
    Стихът ти е прекрасен!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...