Мислех, че успях да избягам от миналото,
мислех, че спасих крехкия си свят,
мислех, че сглобих разбитите парченца,
мислех, че намерих онзи дълго търсен спасителен бряг.
Мислех, че сълзите са пресъхнали,
мислех, че виковете на мечтите са заглъхнали.
Мислех, че забравих твоето лице...
Мислех, че сърцето ми не обича вече
онова... другото... твоето сърце...
И така неочаквано... като пустинна буря...
заляха ме златистите пясъци на
предишните мечти... ...