Понесени като че ли от въртележка,

животът ни събира и разделя..

залъгва ни или мечти красиви дава,

и ний ги следваме докрай като повеля.

Стараем се да бъдем все достойни

и по правия път ний да вървим..

да бъдем себе си и в най-трудните моменти, 

дори да се поправим, щом сгрешим.

И често случва се да бъдем неразбрани,

по-често даже да потънем в самота..

но някак все успяваме да се изправим,

да превърнем хубавото в сбъдната мечта. 

Животът често с хората суров е,

ала все се мъчим да останем на крака, 

че все пак един живот живеем само, 

а неговият смисъл е борба.

В света голям ний шепичка сме само, 

дошли сме и ще си отидем до един..

и всеки следващ, знай, ще търси рамо, 

на което да почувства, че ще е значим.