11.05.2019 г., 15:39

Въртележка

889 1 0

Понесени като че ли от въртележка,

животът ни събира и разделя..

залъгва ни или мечти красиви дава,

и ний ги следваме докрай като повеля.

Стараем се да бъдем все достойни

и по правия път ний да вървим..

да бъдем себе си и в най-трудните моменти, 

дори да се поправим, щом сгрешим.

И често случва се да бъдем неразбрани,

по-често даже да потънем в самота..

но някак все успяваме да се изправим,

да превърнем хубавото в сбъдната мечта. 

Животът често с хората суров е,

ала все се мъчим да останем на крака, 

че все пак един живот живеем само, 

а неговият смисъл е борба.

В света голям ний шепичка сме само, 

дошли сме и ще си отидем до един..

и всеки следващ, знай, ще търси рамо, 

на което да почувства, че ще е значим.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Периян Байрамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...