May 11, 2019, 3:39 PM

Въртележка

890 1 0

Понесени като че ли от въртележка,

животът ни събира и разделя..

залъгва ни или мечти красиви дава,

и ний ги следваме докрай като повеля.

Стараем се да бъдем все достойни

и по правия път ний да вървим..

да бъдем себе си и в най-трудните моменти, 

дори да се поправим, щом сгрешим.

И често случва се да бъдем неразбрани,

по-често даже да потънем в самота..

но някак все успяваме да се изправим,

да превърнем хубавото в сбъдната мечта. 

Животът често с хората суров е,

ала все се мъчим да останем на крака, 

че все пак един живот живеем само, 

а неговият смисъл е борба.

В света голям ний шепичка сме само, 

дошли сме и ще си отидем до един..

и всеки следващ, знай, ще търси рамо, 

на което да почувства, че ще е значим.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Периян Байрамова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....