Въртиопашки

Исках друго, обаче във рая

оказа се нямаше място за всички.

Долу в ниското с псетата лаех

и за къшея хляб се боричках.

Прашен, опърпан, с муцуна

омазана с кървава пяна,

подиграха ме градските пудели,

че не мога да имам стопанин!

А те все до краката на някого,

чинно нещичко мляскаха

И на където подухнеше вятъра-

на там си въртяха опашката.