rawiri (Кольо Колев)
7 73

14 сент. 2024 г., 17:44

Въртиопашки

Поэзия

505 0 0

Исках друго, обаче във рая

оказа се нямаше място за всички.

Долу в ниското с псетата лаех

и за къшея хляб се боричках.

Прашен, опърпан, с муцуна

омазана с кървава пяна,

подиграха ме градските пудели,

че не мога да имам стопанин!

А те все до краката на някого,

чинно нещичко мляскаха

И на където подухнеше вятъра-

на там си въртяха опашката.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....