14 may 2006, 12:01

Въртя се в кръг банален и порочен

  Poesía
837 0 6
  • Въртя се в кръг, банален и порочен.
    А иска ми се салто да направя,
    да завъртя живота си обречен
    да тлее в жар, без да се възпламенява.
    А аз съм огън, как тогава да живея
    без рискове, без вдъхновения.
    Да тлея в пепел сивa, когато копнея
    по пурпурния  цвят на алени горения.
    И да изгарям и да се възпламенявам,
    да бъда буйна и стихийна.
    Как себе си по точно да описвам,
    когато трябва да съм тиха и спокойна.
    Да стискам своя вик, да се преструвам,
    да бъда преведената, плачеща върба,
    а аз съм като риба - вечно плувам
    срещу течението на своята съдба.
    Дали така ми е орисано да бъда,
    и вик във мен до болка да крещи?
    Как себе си да бъда, мили хора,
    без някого това да нарани?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....