14 мая 2006 г., 12:01

Въртя се в кръг банален и порочен

836 0 6
  • Въртя се в кръг, банален и порочен.
    А иска ми се салто да направя,
    да завъртя живота си обречен
    да тлее в жар, без да се възпламенява.
    А аз съм огън, как тогава да живея
    без рискове, без вдъхновения.
    Да тлея в пепел сивa, когато копнея
    по пурпурния  цвят на алени горения.
    И да изгарям и да се възпламенявам,
    да бъда буйна и стихийна.
    Как себе си по точно да описвам,
    когато трябва да съм тиха и спокойна.
    Да стискам своя вик, да се преструвам,
    да бъда преведената, плачеща върба,
    а аз съм като риба - вечно плувам
    срещу течението на своята съдба.
    Дали така ми е орисано да бъда,
    и вик във мен до болка да крещи?
    Как себе си да бъда, мили хора,
    без някого това да нарани?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...