14 мая 2006 г., 12:01

Въртя се в кръг банален и порочен

835 0 6
  • Въртя се в кръг, банален и порочен.
    А иска ми се салто да направя,
    да завъртя живота си обречен
    да тлее в жар, без да се възпламенява.
    А аз съм огън, как тогава да живея
    без рискове, без вдъхновения.
    Да тлея в пепел сивa, когато копнея
    по пурпурния  цвят на алени горения.
    И да изгарям и да се възпламенявам,
    да бъда буйна и стихийна.
    Как себе си по точно да описвам,
    когато трябва да съм тиха и спокойна.
    Да стискам своя вик, да се преструвам,
    да бъда преведената, плачеща върба,
    а аз съм като риба - вечно плувам
    срещу течението на своята съдба.
    Дали така ми е орисано да бъда,
    и вик във мен до болка да крещи?
    Как себе си да бъда, мили хора,
    без някого това да нарани?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....