14.05.2006 г., 12:01

Въртя се в кръг банален и порочен

833 0 6
  • Въртя се в кръг, банален и порочен.
    А иска ми се салто да направя,
    да завъртя живота си обречен
    да тлее в жар, без да се възпламенява.
    А аз съм огън, как тогава да живея
    без рискове, без вдъхновения.
    Да тлея в пепел сивa, когато копнея
    по пурпурния  цвят на алени горения.
    И да изгарям и да се възпламенявам,
    да бъда буйна и стихийна.
    Как себе си по точно да описвам,
    когато трябва да съм тиха и спокойна.
    Да стискам своя вик, да се преструвам,
    да бъда преведената, плачеща върба,
    а аз съм като риба - вечно плувам
    срещу течението на своята съдба.
    Дали така ми е орисано да бъда,
    и вик във мен до болка да крещи?
    Как себе си да бъда, мили хора,
    без някого това да нарани?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...