Върви!
Върви!
Върви!
По стръмните облаци.
Върви! Все нагоре в простора,
над черните пропасти.
Не падай! Не трепвай за миг!
Върви и бори се!
Без помощен вик!
В тези дни на раздора
поспри се и виж,
съдбата и словото твое е!
В дни на позора
пристрастно мълчиш...
А не бива!
Във теб е свещената сила
и правда-секира,
що тайно е скрила
в тез огнени пазви
кървав барут,
и паметно пази
безкраен хомот...
Върви!
Дори да кърви,
да трещи във сърцето,
извади острието!
Върви!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados
