Върви!
Върви!
Върви!
По стръмните облаци.
Върви! Все нагоре в простора,
над черните пропасти.
Не падай! Не трепвай за миг!
Върви и бори се!
Без помощен вик!
В тези дни на раздора
поспри се и виж,
съдбата и словото твое е!
В дни на позора
пристрастно мълчиш...
А не бива!
Във теб е свещената сила
и правда-секира,
що тайно е скрила
в тез огнени пазви
кървав барут,
и паметно пази
безкраен хомот...
Върви!
Дори да кърви,
да трещи във сърцето,
извади острието!
Върви!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
